Новини


РАЗХОД НА МАСЛО В ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ

РАЗХОД НА МАСЛО В ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ

27-09-2017

     В една от предните статии беше отбелязано за неминуемия разход  на моторно масло в ДВГ.     

Това е много важна, обширна и само на пръв поглед  не сложна тема. Нека най-напред  да се отбележи, че този разход  се формира от:

    1. Изгаряне на масло в горивното пространство. В горивното пространство маслото попада:

 а/. Откъм страната на цилиндрите на двигателя (Този въпрос беше вече разгледан);

 б/. Откъм  страната на клапаните (водачите на клапаните.) Ако  водачите и уплътненията на стеблата на клапаните са износени, това може да се окаже мястото с най-голям разход на изгаряне на масло.

 в/. От системата за вентилация на картера. В съвременните двигатели вентилираните картерни газове, смес от проникнали в подбуталното пространство ОГ, маслени пари и маслена мъгла, постъпват в пълнителния тракт и оттам в горивното пространство. Вече беше отбелязано, че при температурите в/на горивното пространство, попадналото там масло просто изгаря.

     2. Изпарение на маслото. Зависи преди всичко от базовото масло и химическия състав на маслото, съдържание на летливи компоненти; вискозитета и температурата: колкото вискозитетът е по-нисък, а температурите по-високи, толкова загубите от изпарение са по-големи. Минералните масла са с по-висока изпаряемост (18-22% по Noack)  в сравнение със синтетичните (8-10%).  (Изпаряемостта се определя в % по метода ,,Изпарение по Noack”).  Голямо влияние върху изпаряемостта оказва  дебелината и температурата на масления слой, формиран върху цилиндъра на двигателя.

    3. Попадане на масло в турбокомпресора  (ако има такъв).  Това може да става през износените лагери на вала на компресорната и/или турбинната част.

    4. Изтичане на масло навън от двигателя през маслените уплътнения, главно на коляновия вал.

    5. Разливи на масло по време на обслужване и работа на двигателя.    

        С течение на времето разходът на масло се изменя, като следва характера на износването на двигателя: увеличен разход на масло по време на разработка; най-нисък разход по време на нормалната експолатация и повишаване на разхода с увеличаване на износването му.

От горепосочените изгарянето и изпарението на маслото са разходи, които по принцип не могат да бъдат избегнати. По статистически данни, те достигат 90% от общия разход на масло. За даден двигател големината им зависи от:

    - Хлабините в бутало-цилиндровата група: между буталото и цилиндър; между бутало и бутални пръстени; между бутални пръстении цилиндър. Колкото тези хлабини са по-големи, толкова разходът е по-висок. Самите хлабини зависят от технологичното ниво на изработка на двигателя и неговото техническо състояние, най-вече степен на износване на БЦГ.

   - Хлабините при водачите на клапаните и състоянието на уплътнителите. Синтетичният материал, от който са направени уплътнителите старее, втвърдява се, губи еластичността си и намалява уплътняващите си способности.

   - Изправността на работа на системата за вентилация на картера. При запушени канали на системата налягането в картерното пространство старее и разходът на масло се увеличава. 

   - Изправността на работата на турбокомпресора, най-вече състоянието на лагерите. 

   - Вида и качеството на употребяваното масло. Това е особенно важен въпрос. Нека се спрем по-подробно на него.

  За всеки двигател вида, физико-химичните показатели и свойствата на маслото се посочват от производителя на двигателя ( автомобила, машината ). Самите предписания могат да бъдат два вида: конкретни и по принцип. 

 При конкретните производителят на машината посочва точно марката на препоръчаното масло.
Пример: ,,За мазане на двигателя да се използва масло Saturn Magnum*, SAE 0W-20, API SN или Uranium Leo*, SAE 5W-20, API SN”. При препоръките по принцип, горното би изглеждало така: ,,За мазане на двигателя да се използва масло от вида SAE 0W-20/5W-20, API SN”. Възможни са и други, включително и компромисни решения, но те зависят от много конкретни обстоятелства и трябва да бъдат посочени от специалист.                                                                        

  От физико-химичните показатели основно влияние върху разхода на гориво оказват три параметъра: вискозитет, пламна температура и изпаряемост на маслото.                                

 ВИСКОЗИТЕТ. Може да се приеме, че това е основния показател за свойствата на моторното масло. Известно е, че една от главните тенденции при моторните масла е непрекъснато намаляване на вискозитета  с основна цел намаляване загубите от вътрешно триене в маслото и в крайна сметка намаляване разхода на гориво. Ниският вискозитет позволява, и изисква много малки монтажни хлабини в  лагерите и особено хлабините между буталото и цилиндъра, а това предопределя намалено количество масло, попадащо и изгарящо в горивното пространство. От друга страна много ниският вискозитет води до увеличаване на разхода на масло при износен двигател и може да доведе и до по-интензивно износване на БЦГ.

 ПЛАМНА ТЕМПЕРАТУРА. Това е температурата при която образуваните маслени пари се запалват при поднасяне на открит пламък. Това е важен показател и се посочва почти задължително в характеристиката на маслото. Обикновено е показател за наличие на гориво в маслото. При сезонните минерални масла увеличаването на вискозитета води пряко до увеличаване на пламната температура.
Пример: Texaco Ursa Super LA Monogrades :                                                                      

 Вискозитет, cSt:                                                      Пламна температура COC**, C:

    SAE 10W                                                                                        216

    SAE 20W-20                                                                                  224

    SAE 30                                                                                            232

    SAE 40                                                                                            236

    SAE 50                                                                                            254

При един и същи вискозитет по сравнение с минералните масла при синтетичните  пламната температура е с по-високи стойности, но тази връзка не е строго задължителна.
Примери: При вискозитет SAE XW-40 (Х=0, 5, 10) има пълна синтетика с пламна температура 228С, 247С; полусинтетика- с  228С, 232С, 235С и т.н. Средната стойност на пламната температура на минералните масла е около 220С. Сериозни стендови сравнителни изпитвания са показали, че когато пламната температура расте, загубите от изгаряне на масло намаляват. От тази гледна точка е препоръчително пламната температура на  качествените масла да не бъде по-ниска от порядъка на 235-240С. 

    Обикновено количеството масло в двигателя се контролира по ниво чрез т.н.  маслоизмервателна пръчка с две означения: max и min. За леките автомобили разликата между min и max е около 1 литър. Количеството масло между две смени се поддържа в тези две нива  чрез  периодично доливане. Колко доливане? ,,Ами, около 1 литър на 1000 км”, пише в ръководствата по Експлоатация на автомобила. 

   Особена радост не трябва да предизвиква и констатацията, че по време на експлоатация маслото може дълго време да остава на едно ниво, т.е.късметлията –собственик  не трябва да долива масло между две смени. За съжаление, трябва да му припомним, че  маслото неминуемо си ,,заминава’’ (по горепосочените схеми), а нивото се ,,поддържа’’ от попаднали в него крайно неприятни течности, като гориво, вода и/или антифриз.

   От всичко изложено по-горе личи, че много от нещата по темата ,,Разход на масло в ДВГ” имат условен характер. В подобни случаи трябва да се следват по възможност точно предписанията на производителя на машината, като се вземат предвид и препоръките на производителя на масло. Като се обобщава темата, трябва да се отбележи, че изгарянето на тежките въглеводородни фракции на маслото (а горят те лошо с отделяне на вонящ дим и много димни частици!) натоварва допълнително ОГ с вредни компоненти и бързо води до съсипването на катализаторите- неутрализатори.